Диагностицирането на лупус зависи много от проявите, които разкриват заболяването. Целта на необходимите изследвания е, от една страна, да се отхвърли възможността за заболяване, което би приличало на лупус, и, от друга страна, да се потвърди диагнозата, ако е възможно. Най-полезните изследвания за диагностициране на лупус са:

"Рутинни" лабораторни изследвания

< намаление на кръвните клетки в кръвта (цитопения): анемия (хемолитична или възпалителна, намаляване на червените кръвни клетки), лимфопения, неутропения (намаляване на белите кръвни клетки, лимфоцитите или неутрофилите), автоимунна тромбоцитопения (намаляване на тромбоцитите).

< прояви на увреждане на бъбреците чрез изследване на бъбречната функция (измерена чрез креатинина в кръвта) на урината, което дава възможност да се разбере дали има промени вбъбречнатафилтрация. Ако тя е увредена, урината ще съдържа протеини (включително албумин), но също така и червени кръвни клетки (хематурия) или бели кръвни клетки (левкоцитурия). Тези бъбречни увреди не са специфични за лупус, но са от съществено значение, когато говорим за това заболяване. Те могат да бъдат открити чрез изследване на урина с лента.

< чернодробните покаатели (трансаминази, алкални фосфатази) са особено полезни за отхвърляне/потвърждаване на друго заболяване (вирус).

Имунологични изследвания

< Преди всичко се търси високо ниво на имуноглобулини (хипергамаглобулинемия), което отразява активирането на имунната система.

< Най-важните лабораторни изследвания за потвърждаване на диагнозата са имунологичните първоначално с общо изследване за антинуклеарни антитела, а после на отделните специфични такива (анти-двойноверижна ДНК, анти-Ro/SS-A и анти-La/SS-B, анти-Sm, анти-RNP ...) и евентуално търсене на активиране на протеините на системата на комплемента, което води до намаляване на тези протеини в кръвта (т.нар. хипокомплеменемия).

Тези имунологични изследвания трябва да включват и търсене на антифосфолипидни антитела. Това са автоантитела, които могат да "сгъстят" кръвта и да доведат до риск от образуване на съсиреци (тромбоза) във вените (т.нар. флеботромбоза) или в артериите.

Няколко други изследвания могат да бъдат полезни в зависимост от симптомите, които пациентът съобщава

< При наличие на кожна лезия, наподобяваща лупус, може да се наложи кожна биопсия, за да се потвърди чрез хистологичен анализ диагнозата лупус. Това е полезно само когато диагнозата е нееднозначна.

< При съмнение за сърдечно или съдово увреждане (вена или артерия) е необходимо да се извърши ултразвуково изследване -доплер

< В случай на увреждане на бъбреците трябва да се обсъди биопсия на бъбреците, за да се установи колко тежко е увреждането.

< В случай на неврологично увреждане е необходимо да се изследва мозъкът чрез ядреномагнитен резонанс (ЯМР) и/или да се анализира чрез лумбална пункция течността, която циркулира около мозъка (т. нар. цереброспинална течност).

< Значителното намаляване броя на кръвните клетки (цитопения) може да наложи изследване на костния мозък, което се прави под местна анестезия (миелограма).

< Понякога при болки в ставите и/или костите е необходимо да се направи рентгеново изследване или друга образна техника (ЯМР, ултразвук), за да се изключи друго заболяване.

Списъкът с необходимите изследвания при лупус не може да бъде изчерпателен, тъй като зависи от проявата на заболяването при всеки пациент в даден момент от живота. Всички тези изследвания могат да бъдат необходими за поставяне на диагнозата лупус, но също така, и преди всичко, за определяне на вида и степента на увреждане на всеки орган и за проследяване на развитието на заболяването, за да се лекуват рецидивите възможно най-скоро. Тази оценка е от съществено значение за избора на правилното лечение.