Автоимунната реакция (като тази при лупус) може да доведе до производството на абнормни антитела, наречени автоантитела. Тези автоантитела са насочени срещу съставките на собствените ни клетки, най-често разположени в ядрото (нуклеус) на тези клетки, откъдето идва и терминът антинуклеарни (нуклеарни= идващи от ядрото).

Терминология на автоантителата

Тези антинуклеарни антитела са насочени срещу съединения в ядрото на нашите клетки, като ДНК в хромозомите (анти-двойноверижна ДНК, анти-двДНК, анти-dsDNA), и срещу други структури, наречени рибонуклеопротеини, например анти-Ro/SS-A, анти-La/SS-B, анти-Sm или анти-RNP. Тази донякъде сложна терминология обозначава или буквите от името на пациента, при когото за първи път е описано автоантитело (например: Ro, La, Sm), или структурата, разпознавана от това автоантитело (например: RNP за рибонуклеопротеин), или заболяване, свързано с това антитяло (например: SS-A за синдром на Сьогрен А).

Как се откриват тези автоантитела?

Тези автоантитела се откриват в кръвта на пациентите чрез рутинни лабораторни изследвания. Детектирането им се извършва на два етапа. На първо място, скринингов етап потвърждава наличието и концентрацията на тези автоантитела. Тази концентрация се изразява чрез измерване на серумните титруеми концентрации (1:80, 1:160, 1:320, 1:1280...). Това число означава например, че все още има видими антитела в серум, който е бил разреден 320 пъти: този серум се нарича 1:320 положителен. Прагът на положителност варира в различните лаборатории, но обикновено при възрастни се счита, че е положителен от разреждане 1:160.

Втората стъпка е да се идентифицира клетъчният антиген, към който е насочено автоантитялото. При тази стъпка се използват специфични тестове, които откриват антитела срещу двойноверижна (нативна) ДНК, анти-Sm, анти-RNP, анти-Ro/SS-A... Те се провеждат в много лаборатории.

Полезност на автоантителата при диагностиката и прогнозата

Тези автоантитела служат като диагностични маркери, тъй като на практика липсата на антинуклеарни антитела изключва възможността за системен лупус. Те обаче не са специфични за лупус, защото се открият при много други заболявания и дори при здрави хора. Тези антитела могат да имат и прогностична стойност, тъй като някои от тях действат директно като предизвикват поражения (например анти-двДНК антителата предизвикват увреждане на бъбреците).