Кликнете тук, за да се абонирате.
Анти-ДНК антителата са подгрупа на антинуклеарните антитела, които се откриват чрез специфични идентификационни тестове. Тези тестове са основно имуноензимни, наречени ELISA (Enzyme Linked Immuno Sorbent Assay) и тест на Farr. Целта на тези тестове е да се идентифицира и определи количествено развитата автоимунна реакция срещу ДНК на хромозомите. Тази хромозомна ДНК се нарича още нативна, тъй като е наистина "чиста" ДНК, съставена от известната двойна спирала. Следователно истинските маркери на лупус са антителата срещу нативната (двойноверижна) ДНК, но не и антителата срещу денатурираната ДНК (която е съставена само от една спирала, едноверижна). Антиденатурираните антитела могат да бъдат открити при много обстоятелства, патологични или непатологични, и тяхното търсене не е полезно за диагностицирането или лечението на лупус.
Антителата срещу нативната ДНК са много характерни за лупуса, но те не са налице при всички пациенти. Анти-двДНК антитела са отлични диагностични маркери за лупус, тъй като могат да присъстват още в началото на заболяването. Въпреки това те се откриват само при 60 до 70% от пациентите, особено когато заболяването е активно. С други думи, можете да страдате от истински лупус без антитела срещу нативната ДНК. В този случай със сигурност имате антинуклеарни антитела, насочени срещу други структури на ядрото (например: анти-Ro/SS-A и/или анти-La/SS-B), но е възможно анти-нативната ДНК да се появи и по-късно, в хода на заболяването.
Антителата срещу нативната (двойноверижна) ДНК могат директно да причинят увреждания от лупуса, например увреждане на бъбреците. Количеството им варира в зависимост от активността на заболяването. Тези анти-двДНК антитела имат и патогенетична роля, тъй като, установени в бъбреците на пациентите, те причиняват гломерулна нефропатия.
Антителата срещу нативната (двойноверижна) ДНК могат директно да причинят увреждания от лупуса, например увреждане на бъбреците. Количеството им варира в зависимост от активността на заболяването. Тези анти-двДНК антитела имат и патогенетична роля, тъй като, установени в бъбреците на пациентите, те причиняват гломерулна нефропатия.
Антителата срещу двойноверижната (нативна) ДНК, анти-двДНК, анти-dsDNA, са автоантитела, които се откриват в 60-70% от случаите на системен лупус, което означава, че невинаги са налице. Тези автоантитела, които са много полезни за диагностиката, се откриват чрез рутинни лабораторни тестове. Те са част от няколкото полезни изследвания за проследяване на лупус.