Терминът "биологична терапия" често се заменя с "биологични лекарства" или просто "биологични". Това са лекарства, произведени от живи клетки (оттук и биологични), които са програмирани да синтезират антитяло (моноклонално) или синтетичен протеин. Тези имуномодулиращи биологични медикаменти се използват широко при възпалителни ставни заболявания (ревматоиден артрит,...), възпалителни заболявания на червата (болест на Крон), псориазис и множествена склероза.

Биологичните медикаменти са имуносупресори, които действат върху много конкретна "биологична" цел. Тя е специално избрана, защото участва в механизмите на автоимунните заболявания. Например при лупус е доказана основната роля на В лимфоцитите, както и пътя на интерферон тип I.

Белимумаб действа като намалява активността на автореактивните В лимфоцити. Той може да се използва и при деца от 5-годишна възраст нататък. Белимумаб може да се прилага като месечна интравенозна перфузия или като седмична подкожна инжекция. Това е първият биологичен медикамент, който е одобрен за употреба при системен лупус. Ефективността му е призната по-специално при кожни и ставни форми на заболяването и в случаи на пролиферативно увреждане на бъбреците, но не е изследван при случаи със засягане на мозъка. Поради това към момента не се препоръчва за такъв вид лупус.

Други анти-В лимфоцитни молекули, като ритуксимаб, се използват при някои трудни за лечение форми на лупус, но се разработват и други възможности, които блокират Т и В лимфоцити.

Анифролумаб е моноклонално антитяло, което блокира активността на интерфероновите рецептори тип I, като модулира често повишения интерферонов отговор при системен лупус, който се свързва с повишена активност и тежест на заболяването.

Анифролумаб може да се използва като допълнителна терапия за лечение на възрастни с умерено тежък до тежък системен лупус еритематозус, при който се наблюдава активност въпреки стандартна терапия.

В момента се проучват повече от петдесет различни биологични медицински продукта за приложение при лупус, които със сигурност ще променят значително терапевтичните стратегии в бъдеще.