Използват се кортикостероидни кремове (локални), но те могат да предизвикат трайна атрофия на кожата. В случай на персистиране на активни кожни лезии (увреди), локалната ефективност на кортизоновите кремове може да се повиши чрез покриващапревръзка. Пероралната кортикостероидна терапия няма показания за лечение на чисто дерматологични лезии.

Такролимус за локално приложение може също даима ефект. Предимството му е, че не предизвиква атрофия на кожата за разлика от локалния кортизон.

Лечението на кожния лупус също се основава на защита от слънцето и на хидроксихлорохин в доза 2 таблетки дневно (400 mg/ден), което води до подобрение на лезиите в над 6 от 10 случая. Ефективността се оценява след 3 месеца.

Може да се използва и талидомид, което обикновено води до бърза ремисия. Той обаче може да предизвика сериозни малформации на плода, ако жената е бременна по време на лечението, затова се изисква предварителен тест за бременност и задължително предписване на ефективни контрацептиви. Необходимо е и проследяване чрез електромиография поради риск от невропатия. Медикаментът се приема вечер, тъй като предизвиква сънливост;величава и риска от образуване на кръвни съсиреци.

Ниските дози метотрексат (10 до 20 mg/седмица) понякога също са ефективни при увреждане на кожата.

Белимумаб е възможна алтернатива за възрастни при продължаваща кожна активност, особено ако в кръвта се откриват високи нива на анти-ДНК антитела.

В клиничните изпитвания анифролумаб намалява активността на заболяването както в засегнатите органи, така и в кожата и ставите.