При лупус, в случай на тромбоза (съсирек във венозен или артериален съд), особено в контекста на антифосфолипидния синдром, може да се предпише антикоагулантно лечение.

Как обикновено се провежда това лечение?

Първоначално се използва антикоагулация на базата на хепарин (най-често нискомолекулен, НМХ), който действа много бързо. НМХ се прилага чрез еднократно или двукратно инжектиране през интервал от 12 часа. Много често този НМХ се последва от антикоагулант, който може да се приема перорално и който принадлежи към семейството на антагонистите на витамин К(ВКА) като варфарин или аценокумарол.

Тези лекарства действат като блокират синтеза на определени коагулационни протеини. Поради това антикоагулантният ефект на ВKA се забавя. През това време на забавяне хепаринът трябва да се поддържа в непроменена доза толкова дълго, колкото е необходимо, т.е. докато INR (International Normalized Ratio) влезе в желаната терапевтична зона в продължение на 2 последователни дни.

INR е лабораторното изследване, което позволява проследяването и адаптирането на ВKA (без антикоагулантно лечение с ВKA, INR на нормален пациент е със стойност 1). Поради значителната индивидуална вариабилност дозата на ВKA е строго индивидуална.

Балансът на лечението понякога се постига едва след няколко седмици. След промяна в дозировката се правят редовни проверки на INR до стабилизиране.

При антифосфолипидния синдром прицелният INR е между 2 и 3 при венозна тромбоза и от 3 до 3,5 при артериална тромбоза. Вече са налични и други антикоагуланти (директни перорални антикоагуланти, с анти-Xa активност), които не изискват проследяване на INR, ноефективността им при лупус предстои да се оцени, особено в случай на антифосфолипиден синдром. Не се препоръчват католечение на първи избор.

Антиагрегантното лечение, начело с ниски дози аспирин, възпрепятства тромбоцитната агрегация (слепване). То дейтсва незабавно и в случая с аспирина продължават до 10 дни след прекратяването. Антиагрегантното лечение не изисква лабораторно наблюдение. Първоначалната доза най-често е и постоянната такава (често по-малко от 100 mg за аспирина).

Когато се порежете, тромбоцитите се събират (като тухлички) и запушват пробива в съда. Ако приемате аспирин, в случай на порязване ще кървите по-дълго.