Имуносупресорите имат множество странични ефекти, някои от които се различават при различните лекарства. Винаги се запознавайте с информационния лист, поставен в опаковката на лекарството, и попитайте Вашия лекар за съвет, ако имате някакви съмнения.

Повишен риск от инфекции

Най- честият страничен ефект при предписване на имуносупресори е повишеният риск от инфекции. Този риск е пряко свързан с механизма на действие на имуносупресорите, които намаляват броя и активността на белите кръвни клетки. Тези бели кръвни клетки са основната терапевтична цел на имуносупресантите при лупус, тъй като те са свръхактивирани при автоимунния процес в основата на заболяването. Проблемът е, че имуносупресорите намаляват броя на белите кръвни клетки, без да правят разлика между "добрите" бели кръвни клетки, които предпазват от инфекции, и "лошите", които са "отговорни" за лупуса. Колкото по-силен е имуносупресорът, толкова по-голям е този риск.

Имуносупресорите действат в допълнение към кортикостероидите и позволяват намаляване на дозите на кортикостероидите. Кортикостероидите сами по себе си също са причинители на инфекции и следователно намаляването на дозата в крайна сметка намалява този риск.

Риск от понижаване на нивата на кръвните клетки Имуносупресорите потискат деленето на бързоделящите се клетки катобелитеи червените кръвни клетки, и тромбоцитите. Така те могат да доведат до анемия (намаляване броя на червените кръвни клетки), тромбоцитопения (намаляване броя на тромбоцитите) или левкопения (намаляване броя на белите кръвни клетки). Това налага редовно проследяване на кръвната картина (изследване на броя на белите и червените кръвни клетки, както и на тромбоцитите в кръвта).

Риск от стерилитет

Този риск трябва да се има предвид при циклофосфамида. Тойсе увеличава с общото количество на приемания циклофосфамид и с възрастта на лицето при започване на лечението. Засяга и мъже, и жени. Дозирането съобразновъзрастта на пациента или при възможност използването на други лекарства може да намали този риск.

При повечето от тях, с изключение на азатиоприна, съществува тератогенен риск (от малформации на плода).

Ето защо Вашият лекар ще спре тези медикаменти по време на бременност.

Риск от развитие на рак

Рискът от рак е нисък в дългосрочен план, но все пак го има и трябва да бъде предотвратен. Няколко механизма имат отношение:

намалената защита на организма срещу раковите клетки или срещу някои вируси, които играят роля в процеса на ракообразуване (папиломавирус при рак на маточната шийка, вируса на Епщайн-Бар при лимфоми);

пряката токсичност на имуносупресора или на някои от неговите производни продукти (рак на пикочния мехур, благоприятстван от циклофосфамид). Тази токсичност е изключително рядка и може да бъде предотвратена чрез употребата на уромитексан. Тя може да се увеличи при излагане на други рискови фактори, като например продължително излагане на слънце при пациенти, лекувани с азатиоприн. Имуносупресорите, използвани при системен лупус, не повишават риска от лимфом. Лупусът сам по себе си, без лечение, се свързва с леко повишен риск от лимфом, подобно на много други автоимунни заболявания. Всъщност имуносупресорите могат дори да намалят риска от лимфом чрез "успокояване" на лимфоцитите.