НЕ, в по-голямата част от случаите лупусът не е наследствен, въпреки че отчасти се обяснява с генетични фактори. Следователно рискът да предадете заболяването на децата си е много малък. Децата на пациент с лупус имат по-малко от 1% риск да развият заболяването, тъй като в основата на лупуса стоят много други фактори. Тежестта на генетичните фактори е наистина малка, както се вижда от примера с еднояйчните близнаци, които имат еднакво генетично наследство. В случай на лупус при единия от двамата близнаци рискът другият близнак да развие болестта през живота си е само 30%. Този сравнително нисък риск показва, че другите определящи фактори не са генетични.

Две конкретни ситуации заслужават да бъдат обяснени:

 Неонатален лупус е неправилно наречен така, тъй като няма много общо със системния лупус. Това е много рядко заболяване, което се среща при новородени. То е пряко свързано с преминаването на определени антитела, които майката произвежда, към бебето през плацентата по време на бременността. Това са анти-SSA или анти-SSB антитела, които могат да се наблюдават при някои автоимунни заболявания, включително системен лупус, както и при синдрома на Сьогрен. Тези антитела могат и да са налице при майката без дори тя да е болна. Неонаталният лупус може да се открие чрез ултразвуково изследване на плода.

Характеризира с появата на обрив, който се появява през първите седмици от живота на бебето и след това постепенно изчезва, когато антителата на майката изчезнат от кръвта на бебето (през първите 6 месеца от живота).

Възможно е да има по-тежки и трайни увреждания, които засягат сърцето на бебето и водят до промени в електрическата му проводимост. Те могат да бъдат открити при ултразвуково изследване на плода при измерване на честотата на сърдечния ритъм.

Това усложнение е изключително рядко и засяга по-малко от 1% от децата, родени от майки с антитела срещу SSA или SSB. Въпреки това понякога то налага специално лечение при раждането.

Някои семейства са със значителен риск от фамилен лупус. Това се дължи на редки генетични фактори (като например някои дефицити във фракциите на комплемента), които могат да се предават от поколение на поколение. Най-често това е невъзможно да се прогнозира, освен ако не е известен точният генетичен фактор. На практика тези редки изключения не налагат провеждането на семейно генетично изследване преди раждането на деца (освен ако не е известно, че други членове на семейството имат генетична аномалия, предразполагаща към лупус). Фамилното генетично изследване е сложно и не може точно да предвиди риска. Ето защо понастоящем не се препоръчва системно на всички с лупус, планиращи бременност. Единственото изключение е наличиено на информация за генетична аномалия в семейството на един от двойката.