Около 20-40% от възрастните пациенти с лупус и 30-80% от децата развиват увреждане на бъбреците. Това е по-често срещано при азиатците и пациентите от африкански произход, отколкото при хората от европеидната раса.

Резултатът от бъбречната биопсия определя тежестта на засягането на бъбреците и до голяма степен диктува лечението, необходимо за овладяването му. Тежките форми на лупусен нефрит (наречени пролиферативни) изискват лечение, съчетаващо кортикостероиди в първоначално високи дози (преднизон: 0,5 до 1 mg/kg/ден) и имуносупресивно лечение (микофенолат мофетил или циклофосфамид) в допълнение към хидроксихлорохин, което ще намали възпалението на бъбреците.

Тази терапевтична стратегия почти винаги дава възможност за подобряване на бъбречното увреждане при лупус, често дори за излекуването му или поне за стабилизирането му. Ползата се наблюдава най-вече в дългосрочен план. По тази причина е важно имуносупресивната терапия да продължи дълго време (поне 2 години). Понякога е необходимо да се извърши контролна бъбречна биопсия след няколко месеца, за да се провери ефективността на лечението. Ако имате високо кръвно налягане или ако значителната протеинурия продължава дори без хипертония, ще Ви бъде предписано лекарство, което намалява кръвното налягане и налягането в бъбречните филтри, за да се намали изтичането на белтък в урината и да се предпази бъбрекът (това се нарича "нефропротекция").

Съществува риск от рецидив, който изисква редовно наблюдение и продължаване на употребата на хидроксихлорохин, дори ако имуносупресивната терапия е спряна.

В редки случаи, въпреки всички тези лечения, увреждането на бъбреците може да продължи да се влошава и постепенно да доведе до необходимост от бъбречна трансплантация или диализа (това се нарича "краен/терминаленстадий" на бъбречна недостатъчност, т.е. бъбреците вече изобщо не изпълняват пречиствателната си функция).