Да, лупусът може да доведе до увреждане на бъбреците, но това се случва по-рядко, освен при децата.

Често срещани са формите на лупус с предимно кожно и ставно начало. Те предизвикват кожни увреждания и болки в ставите. Тези форми, ако се лекуват бързо и достатъчно добре (обикновено със синтетични антималарийни средства - хидроксихлорохин, хлорохин), кортизон в малки дози за ограничен период от време и при необходимост с добавен метотрексат в допълнение към предишното лечение), най-често няма да бъдат придружени от други нарушения.

Появата на бъбречно увреждане, ако не е налице първоначално, е по-рядко срещано след няколко години еволюция на заболяването. Въпреки това то трябва да се търси редовно чрез изследване на урината, тъй като бъбречното увреждане от лупус първоначално не предизвиква никакви симптоми, включително и не предизвиква болки в бъбреците. Чернокожите и азиатските пациенти са по-предразположени към развитие на бъбречно усложнение.

Бъбречното засягане при лупус води до възпаление на бъбреците, което води до появата на протеини в урината (албуминурия или протеинурия) и/или червени кръвни клетки (хематурия). Търсенето на албумин и кръв в урината се прави по-често при деца, отколкото при възрастни. То може лесно да бъде направено от вашия личен лекар или в болницата с помощта на моментни тестове под формата на лентички, които се потапят в урината. Това е много чувствително скринингово изследване, което трябва да се прави поне на всеки 6 месеца, а понякога и по-често в началото на заболяването, особено когато е налице високо ниво на антитела срещу двойноверижната ДНК или намаляване на комплемента. Анализът на протеинурията, извършен в лаборатория върху проба от урина или върху 24-часова урина, е по-точен.

Така, ако изследването за албумин и/или кръв чрез лента е отрицателно, това означава, че няма значително увреждане на бъбреците. Ако изследването е положително, първо е необходимо да се провери дали наличието на белтък и/или кръв е свързано с лупус чрез лабораторно изследване на урината. Всъщност банална инфекция на пикочните пътища или недобре направено събиране на урина по време на менструация също може да доведе до отклонения при тестовете. Ако наличието на албумин и/или кръв е свързано с лупус, Вашият лекар ще предложи бъбречна биопсия, която обикновено се извършва чрез пункция под местна анестезия и проследяване с ултразвук. От единиябъбрек се вземат два едномилиметрови фрагмента, които се анализират под микроскоп. В случай на антикоагулантно лечение биопсията може да се извърши през вена на шията с водач, който се спуска до вената на бъбрека, за да вземе пробите (трансюгуларна биопсия), за да се ограничи рискът от кървене. И в двата случая бъбречната биопсия обикновено не е много болезнено изследване (освен неудобството от местната анестезия), тъй като в бъбрека няма нерви. Съществува нисък риск от поява на бъбречен хематом след биопсията.

Биопсията е важна стъпка, коятопозволява да се направи микроскопско изследване на бъбреците и да се определи степента на тяхното увреждане.

Тъй като увреждането на бъбреците е дифузно, т.е. разпространено по целия бъбрек, биопсия от няколко милиметра дава информация за цялостното състояние на двата бъбрека.

Наличието на албумин в урината при лупус може да е резултат от леко бъбречно засягане, което може да не увреди бъбреците, или от тежко увреждане, което може да доведе до бъбречна недостатъчност при липса на ефективно лечение. Затова бъбречната биопсия е от основно значение за насочване на лечението.