Синдромът на сухотата (т. нар. сика-синдром) може да бъде предизвикан от автоимунното заболяване на жлезите с външна секреция (екзокрини): синдром на Сьогрен. "Сика синдромът" е доста често срещан при лупус. Повече от една трета от пациентите с лупус се оплакват от сухота в устата и/или очите. Тази сухота е свързана с автоимунно възпаление на жлезите, които произвеждат слюнка (слюнчени жлези) и сълзи (слъзни жлези). За поставяне на диагнозата "сика синдром" може да се направи биопсия на слюнчените жлези. В тези случаи биопсията показва пропиване (инфилтрат) от клетки (лимфоцити), които са навлезли вжлезите. Този инфилтрат се класифицира в зависимост от неговата интензивност (класификация на Chisholm и Mason). Само значителният лимфоцитен инфилтрат има диагностична стойност.
Синдромът на Сьогрен може да бъде свързан с лупус, но също и с други автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит.
Менопаузата и някои лекарства (например антихистамини за алергия и антидепресанти) също могат да причинят сухота.
Как се управлявалекува сика синдромът?
Появата на синдрома на Сьогрен по време на лупус не означава активност на заболяването. За този синдром не съществува лечение, т.е.можем само да облекчаваме симптомите му, като използваме изкуствени сълзи или гел, изкуствена слюнка и лекарства, които стимулират секрецията (пилокарпин хидрохлорид).
В случай на тежка сухота може да е полезно да се потърси мнението на офталмолог, за да се провери дали няма очни усложнения (сух кератоконюнктивит).
Редовната грижа за зъбите е от съществено значение, тъй като липсата на слюнка намалява естествените защитни сили на зъбите, което крие риск от увреждане.
Почти 30% от пациентите с лупус страдат от сика синдром (синдром на Сьогрен). Тойе свързан с автоимунна реакция, засягаща жлезите, които произвеждат сълзи и слюнка. Симптомите, свързани със сухотата, налагат "заместително" лечение (изкуствени сълзи) и по възможност лекарства, които стимулират секрецията (пилокарпин).