Каква е ролята на имунната ни система?

Имунната система е мрежа от клетки, които се организират, за да защитават тялото ни от външни организми, като например микроби. Тази защита се осъществява чрез директно елиминиране на агресора с помощта на специфични клетки (бели кръвни телца), които поглъщат натрапника или произвеждат различни защитни вещества, като антитела (синоним на имуноглобулини), ензими, цитокини или антимикробни пептиди. В някои случаи тази защита може дори да запази "спомен" за инфекцията и по този начин да реагира по-ефективно при други подобни инфекции. Именно този принцип на паметта на имунната система се използва по време на ваксинация и ни предпазва от бактерии, вируси и други микроорганизми, като паразити и гъбички.

От какво се състои имунната система?

Имунната система съществува при всички живи същества и се формира от две нива на имунна защита, които имат допълваща се роля.

Първото ниво на имунна защита, вроденият имунитет, се формира от тъкани, които представляват бариера, като кожата или лигавиците, и клетки на имунитета, като някои бели кръвни клетки (полиморфонуклеарни клетки и моноцити). Ролята на този имунитет е да елиминира микроба, като го разгради и като предизвика възпалителна реакция. Съставките на тази възпалителна реакция (ензими, свободни радикали, цитокини) допринасят за елиминирането на нарушителя. След като бъдат разградени, остатъците от микроба биват използвани за точното активиране на клетките (лимфоцити) от второто ниво на имунна защита. Вроденият имунитет е действа незабавно, но не поражда имунологична памет.

Второто ниво на имунна защита, адаптивният имунитет, е специфично и разчита на бели кръвни клетки, наречени Т и В лимфоцити. Тези лимфоцити, веднъж обучени, разпознават конкретно агресора или неговите остатъци, след което реагират по подходящ начин, за да отстранят всички нарушители, които са оцелели след действието на първото ниво на имунната защита. След това всеки агресор се елиминира чрез действието на Т лимфоцитите и чрез действието на антителата, произвеждани от В лимфоцитите. По време на първата среща с агресора отговорът на лимфоцитите е доста бавен в сравнение с отговора на вродения имунитет, който е по-непосредствен. При следваща агресия обаче лимфоцитната реакция е много по-бърза, по-интензивна и по-продължителна, тъй като лимфоцитите са запазили спомена за агресора. Именно тази памет ни предпазва след ваксинация.