Антифосфолипидният синдром (APS) е автоимунно "заболяване", което се характеризира клинично с появата на кръвни съсиреци или спонтанни аборти, а биологично - с наличието на антитела срещу фосфолипиди. Тези антитела активират кръвосъсирването и водят до появата на кръвни съсиреци (тромбоза), които могат да са във всички съдове на тялото: артерии на мозъка, бъбреците, сърцето... или вени на крайниците, шията, черния дроб... В зависимост от вида и мястото, където е запушен съдът, симптомите са различни (но механизмът е един и същи).

APS може да бъде самостоятелен (нарича се първичен APS) или свързан с друго системно автоимунно заболяване, основно лупус (нарича се вторичен APS).

При бременни жени тези антитела могат да запушат съдовете на плацентата, като по този начин намалят кръвообращението между майката и детето и причинят повтарящи се спонтанни аборти.

Макар че е трудно антифосфолипидните антитела да изчезнат, възможно е да се преборим с техните ефекти, като в зависимост от ситуацията прилагаме антитромбоцитни или антикоагулантни лекарства. Тези лекарства, когато се приемат според лекарското предписание, правят възможно нормалното протичане на бременността.

Антикоагуланти трябва да се приемат в дългосрочен план в случай на анамнеза за венозна или артериална тромбоза.

Освен за бременността е важно да се знае, че при лупус наличието на антифосфолипидни антитела увеличава риска от образуване на тромби. В този случай лекарят може понякога да предпише малки дози аспирин с превантивна цел.

Хидроксихлорохинът, предписван при лупус, има положителен ефект и върху риска от образуване на тромби, предизвикани от наличието на антифосфолипидни антитела.