Диализата (от гръцки dia : през и luein : разтварям) се нарича още екстраренално пречистване и най-често се практикува с изкуствен бъбрек. Това е временен или постоянен терапевтичен процес, който елиминира токсините (урея, пикочна киселина) и водата, съдържащи се в твърде големи количества в кръвта, когато бъбреците вече не работят. По принцип броят на процедурите на диализа и времето, което продължава една процедура, зависят от степента на бъбречната недостатъчност. Обикновено този брой е три сеанса седмично с продължителност около 4 часа всеки. Бъбречната диализа не винаги се установява веднъж завинаги, тя може да се наложи временно, например след прекарана инфекция.